Постмодернизмът във философията и културата
Краят на 20 век бе белязан от такова направление във всички отрасли на творческата дейност като постмодернизма. Формирането му се свързва с идеите на С. Киркегор, Ф. Ницше, Ф. Кафка и З. Фройд. Първоначално тази тенденция възниква във визуалните изкуства в САЩ и Франция. Понятието "постмодернизъм" няма еднозначно определение, а се използва като характеристика на модерния период в развитието на културата. Това се дължи на факта, че днес тази тенденция се е разпространила в политиката, науката и религията. И, разбира се, има философия на постмодернизма.
Основните идеи на новата ера
Първо, нека сравним постмодернизма с неговия предшественик. Каква е разликата между постмодерното и модерното? Първо, Арт Нуво, като тенденция в изкуството, никога не е критикувал античността и не е скъсал с нейните традиции. Но постмодернизмът във философията е революционно нов подход и агресивно отношение към традициите и класиката. Философите решават да се откажат от използването на научната истина като последна инстанция, като я заменят с тълкувателна причина. По този начин постмодернизмът във философията, като посока, се характеризира със следната основна черта - липсата на неизменни истини и единствените верни критерии за тълкуване.
Специфични характеристики на постмодерния дискурс
- Отхвърляне на следните категории: истина, причинно-следствена връзка, същност и категориално-концептуална йерархия.
- Появата на понятията "ирония" и "иманентно", противопоставени на традиционната за модерността терминология.
- Несигурността се превръща в централна концепция в писанията на съвременните философи. Това е още една особеност на такова направление като постмодернизма във философията, защото преди това всички се стремяха към сигурност винаги и във всичко.
- Желанието да се разрушат предишните структури на интелектуалната практика и да се създаде нов концептуален апарат, основан на творчески синтез.
Нова ера - нов подход
Това беше постмодернизъм. Философията на това време е добре отразена в произведенията на Р. Барт, Ж. Бодриар, Ж. Дерида, Ж. Дельоз, Ж. Лакан, Р. Рорти и М. Фуко. В своите писания Дерида, по-специално, повдига въпроса за недостатъчността на ресурсите на човешкия мозък във формите, в които са били използвани от представителите на класическата философия. Основният недостатък на традиционната философия той смята нейния догматизъм. Така например той се обръща към психоанализата на Фройд, като обръща внимание на нейното централно понятие – несъзнаваното. За разлика от Фройд, Дерида вярва, че този феномен е едновременно навсякъде и никъде. Той не се интересува от сигурност, защото подходът към всичко може да бъде само субективен. А Дж. Бордриар отива още по-далеч в своите творби. Този учен създава своя собствена система за развитие на историята, която е свързана с еволюцията на писмеността. Интересна е и неговата теория за потискането на смъртта. Понятието постмодернизъм може да се възприема както положително, така и отрицателно, но остава фактът, че той е донесъл много интересни неща в развитието на мисълта.
